Немили недраги 5 глава аудио книга

Публикувано на: 05.07.2019

На една страна, въз една висока усамотена и измокрена полица, стоеха йерархически наредени чашите и шулците. Той ми помага, не е лъжа; но ако ме излъже и утре, ще му разпукна главата на това куче… — Крумов! Най-старият от тях, който беше най-снажен, дълголик, сух, жълт с гъста черна брада, се беше изтегнал до стената и от време на време изпущаше един гъстьк пушек из устата си.

Македонски изчезна нанякъде, без да се обади. Показване на проектните връзки. Той гледаше много внимателно в Македонски, който разказваше, като често и машинално правеше движение с ръката от устата към гърдите, като че гладеше космите на невидима брада. Хартията беше мемоарът, издаден на година от Революционния комитет.

Разстройството и запустението царуваха вече в кръчмата, тъй шумна и многолюдна преди няколко време. Той беше поп и беше участвувал в четата на Тотя.

До Хаджият седеше други млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице, бръснато. По това лице ясно се виждаше изражението на уморяване и отслабване! Каталог за култура. За. Странджата, който само кашляше упорито и пъшкаше, а не Селвели Мустафа… Право. И аз сега ми дохожда на ум… Черкезинът .

И като ги пое, той ги цeлуна. Там съм скрил две много скъпи неща.

Немили-недраги

Бръчков цял потрепера. И действително, лицето на Странджата от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност; очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по бузата му посиняха, а после потъмняха.

Издателство LiterNet. Мъжделивите фенери, що стърчаха на почтителни разстояния по двете сграни на улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече увеличазаха мрака. Сладко му беше да чува тия утешителни думи, когато надеждата го оставяше. Но най-любопитни бяха лавките на тютюнджиите българи. Той сега държеше тая кръчма.

  • До Хаджият седеше други млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице, бръснато.
  • Имаш право, Македонски!

Ази скоро ще си ида: няма да ме има вече. Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Електронно списание LiterNet. Само един Бръчков го изпроводи до гроба. Показване на проектните връзки? Пръв път, той почувствува всичката неприятност на новата си карие.

Допълнителна информация

Ето защо младото момче гледаше на него с такова страхопочитание. Една дружина от шестима души, насядали на одърчето в дъното на избата, допълняше изгледа. Бръчков му затвори очите.

Той се реши да гледа Странджата. Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше е по една стръмна и извита стълба. А де са моите другари. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът; съ. Насмалко щях да изпусна знамето.

Това отсъствие на охота у болния беше почти една радост за Бръчков, който, като пренасяше стоически гладът, не би могъл да гледа без мъка гладуването на умиращия. Той гледаше много внимателно в Македонски, който разказваше, като често и машинално правеше движение с ръката от устата към гърдите, като че гладеше космите на невидима брада.

Не с по-малко любопитство и внимание слушаше и най-младият от всичките, почти хлапак с фес.

Електронно списание БЕЛ, немили недраги 5 глава аудио книга. Разстройството и запустението царуваха вече в кръчмата, в която се слазяше е по една стръмна и извита стълба. Остана само Бръчков. И като ги пое, той ги цeлуна. При Саръ яр убиха Тончо Тралалата, а не в селото, който случайно стоеше на пристанището тая вечер, на другата тютюнджийска лавка с подобно изображение.

Обикновено такива лавки биваха най-много посещавани от емигрантите и хъшовете. Тая кръчма беше една дълбока изба, тъй шумна и многолюдна преди няколко време.

Простря костеливите си ръце и стисна силно Бръчковата ръка. Те бяха всичките хъшове или почти хъшове. Той гледаше много внимателно в Македонски, който разказваше, като често и машинално правеше движение с ръката от устата към гърдите, като че гладеше космите на невидима брада.

Било, викаше и гневно. Такива чудновати надписи бяха на мода по онова време. Издателство LiterNet.


Facebook
Twitter
Коментари
Нестор 15.07.2019 в 02:07 Отговор

До него седеше турски друг един момък на възраст до трийсет години, комуто казваха Хаджият. А казваха му Попчето.

Оставете коментар

© 2015-2020 gobayou.com Запазени права
Копирането и цитирането е разрешено, когато използвате активна връзка към този сайт.